September 23, 2017, 11:09 pm
  • Bulgarian (Български)
  • English (United Kingdom)
TARJA TURUNEN & MIKE TERANA & Orchestra - Sounds of The Ages 2011
Четвъртък, 22 Септември 2011г. 12:19ч.

tarja_pld_nenorma

Не знам колко често в кариерата си някой изпълнител получава 3-минутни овации на крака от публиката, преди да е изпял и една нота, но точно това се случи на Таря Турунен в препълнения Античен театър в Пловдив в дъждовната вечер на 21 септември.
След няколкодневни притеснения за времето и доста инфарктно пътуване по на места наводнената автомагистрала 'Тракия', заемаме местата си в гениално конструирания древен театър под звуците на 'The Wall' на Pink Floyd и с нетърпение очакваме появата на финландската дива.
Пловдивската филхармония тихо се разсвирва и точно в 20 ч. концертът започва

с небезизвестната увертюра на 'Кармен'. Младежът до мен на висок глас се чуди дали вече може да започне да крещи “Slayer”. - Не, пич, не е добра идея, а и освен това да крещиш “Slayer” на всеки концерт е ужасно изтъркано клише. На класически концерт, пък, е и крайно неуместно.

final_1

Акустиката в театъра е съвършена и топлият звук на оркестъра обгръща културно притихналата тълпа. Едва ли този път ще се намери някой хайфист, който да се оплаче от звука, въпреки че човек никога не знае.

final_2

След края на увертюрата на сцената се появява Майк Терана в строг черен костюм с вратовръзка (!) и публиката изригва в овации, които са само прелюдия към това, което ще последва при излизането на Таря Турунен. Всички стават на крака, скандират името й, ръкопляскат и крещят. Развяват се финландски знаменца, някой успява да надвика общия шум и да я поздрави с “Tervetuloa” (“Добре дошла” на фински), а аз се чудя какво ли си мисли финландският посланик, Нейно Превъзходителство Таря Лайтиайнен в правителствената ложа.

final_3Таря Турунен се опитва да успокои хората, но те просто не спират, което видимо я трогва и разплаква.

Възторгът сякаш е достигнал връхната си точка, още преди същинската част на спектакъла да е започнала. - Именно спектакъл, защото това, което се случи на 4000-те хиляди зрители в Античния театър, беше нещо много повече от просто един концерт, бил той рок или класически.

Когато хората най-после притихват, Таря изпълнява 'Blute Nur' на Йохан Себастиян Бах от цикъла му композиции на религиозна тематика. Страстите сред публиката се укротяват временно, докато след края на арията Таря благодари на български, представя диригента Левон Манукян и Пловдивската филхармония и казва няколко думи за спектакъла 'Beauty and the Beat'.

Следва лирична ария на немски от Рихард Щраус и на сцената отново излиза Майк Терана, който се впуска във виртуозно изпълнение на увертюрата на 'Севилския Бръснар' от Росини, заедно с филхармонията.

Младежът до мен тресе глава, публиката приплясква в такт, момченцето зад мен ахка възторжено, а аз за пореден път обърквам Росини с Моцарт. Теорията ми, че операта, ако е поднесена по нестандартен начин, може да бъде модерна и интересна, се потвърждава.

След няколко фалстарта (Майк си беше обърнал нотите наопаки), изсвирват откъс от симфонията 'Новия свят' на ДворжакМайк блъска като побеснял по барабаните, върти палки и се занася с публиката, а Таря блести в бялата си рокля, приседнала на стол в сумрака на изхода към бекстейджа.

final_4

Двайсетминутният антракт е предшестван от изпълнение на Таря на ария от операта на Дворжак 'Русалка' и 'The Reign' от първия й албум 'My Winter Storm'.

По време на почивката разпитвам пловдивчанката до мен дали тази година фестивалът Sounds of the Ages, част от който е тазвечершното представление, включва и някакви други събития. Според нея и дъщеря й друго не е предвидено и изказват предположение, че Sounds of the Ages е кръстено “фестивал”, защото ще се случва всяка година. (всъщност организаторите от Тангра Мега Рок още при обявяването на събитието, настояват, че това е новият музикален форум, който предстои да прерасне във фестивал в следващите години, бел.ред.)

В началото на втората част от концерта на сцената излиза и хор, в който уж незабелязано се промъква и Майк Терана, но русият му гребен го издава и публиката започва да го сочи и да се смее. Таря също бързо го разконспирира и го праща да си седне на столчето зад барабаните с обещанието, че ще попеят двамата в гримьорната след концерта.

final_5

Изглежда класическата част от спектакъла е приключила и следват кавър на 'You Take My Breath Away' на Queen с Таря, под акомпанимента на роял и хора, който твърде малко зрители разпознават, може би защото се започва едно масово шумолене, обличане на дъждобрани и разпъване на чадъри (!) заради набиращия мощ дъжд.

Вторият албум (ако не броим този с коледните песни) на финландската дива, 'What Lies Beneath', е представен от 'Witch Hunt' и 'Rivers of Lust', а Nightwish ерата – със 'Swanheart'. Няколко ред по-надолу един младеж става и ритуално си облича суитчър на Nightwish и дълго го придърпва и оправя качулката, а няколко реда зад мен някой се дере ентусиазирано.

Експлозивното изпълнение на 'Канкан' на Майк и оркестъра карат публиката да пляска и помръдва игриво на мраморните блокове. Ако имаше повече място, някой сигурно щеше да стане да потанцува

final_6

Танцовата забава продължава с артистично изпълнение на 'I Could Have Danced All Night' от оперетата 'Моята прекрасна лейди', по време на което Таря върти поли и танцува по сцената и следва отново Росини с увертюрата на 'Вилхелм Тел'.

Финалът на спектакъла идва с 'Underneath' и понеже в организацията на фестивала са намесени държавни служители, на сцената се материализират пищни кошници с цветя. Много по-трогателна и естествена, обаче, е почитателката на Таря, която й поднася скромен жълт слънчоглед.

Бисът започва с прословутата ария на Кармен, 'Habanera - l'amour est un oiseau rebelle' от 'Кармен' на Бизе. Закачливото настроение достига своя връх с 'I Feel Pretty' от бродуейския мюзикъл 'Уестсайдска история'. Това сякаш е писано за Таря, която върти игриво очи и се усмихва закачливо, абсолютно влязла в роля.

Разбира се, няма класически концерт без Моцарт.

final_7

На сцената изскача Майк Терана, издокаран с перука, лъскав жакет и риза с ружчета и жабо, което докарва публиката до истеричен смях. Майк позира и се пъчи, плези се, сяда зад барабаните и подхваща 'Малка нощна музика'. Моцарт е бил рок звездата на своето време и на това парче може да се куфее.

Окончателният грандиозен финал 'I Walk Alone' е посрещнат на крака от зрителите, които се дерат с цяло гърло и след това ръкопляскат и скандират още дълго, независимо от дъжда, който започна колебливо, но накрая се засили. Таря, Майк и Левон излизат за още поклони и това е краят на един фантастичен и уникален (извинете за клишето) спектакъл, който ще се помни дълго.

final_8

Имахме прекрасната възможност да видим Таря в оригиналното й амплоа на оперна певица, далеч от това, което сме свикнали да виждаме в обичайните й концерти и старите клипове с 'Nightwish'. Майк Терана демонстрира, че класическата музика е много рокенрол, а Пловдивската филхармония, хорът и, не на последно място, диригентът Левон Манукян, ни убедиха, че когато има желание, се намира и начин.

На тръгване, дамата до мен коментира, че никога досега не е виждала Античния театър толкова пълен